Георги Пиринскисп. Ново време“ Нормите на Конституцията са пропити от императивното

Георги Пирински

сп. „ Ново време “

Нормите на Конституцията са пропити от императивното условие за градивно комбиниране на две начала – отбраната на главните права и свободи на жителите, дружно с главните начала на страната България като дееспособна национална страна. Именно този градивен баланс е предмет на директна разрушителна офанзива в настоящия законопроект посредством поредност безотговорни оферти.

Законопроектът на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи за изменение и допълнение на Конституцията ни се популяризира като някаква закъсняла правосъдна промяна. На процедура обаче той съставлява директно нападение против самата същина на Основния закон – пиедестал и дирек на България като национална страна!

В Конституцията е въплътен базисният публичен контракт от 1900-1991 година, обединил обществото ни за построяването на България като демократична, правова и обществена страна. 

Два са определящите постулата на този контракт:

- eдиният – висшият принцип за правата на личността, нейното достолепие и сигурност,
- другият – неотменимия дълг да пазим държавното и националното единение на България.

Нормите на Конституцията са пропити от императивното условие за градивно комбиниране на тези две начала – отбраната на главните права и свободи на жителите, дружно с главните начала на страната България като дееспособна национална страна. 

Именно този градивен баланс е предмет на директна разрушителна офанзива във въпросния законопроект.

- промяната на националния празник опълчва датата на Освобождението 3 март на Празника на българското слово, култура и просвета, и на кирилицата 24 май; това, както към този момент стана пределно ясно, е допустимо най-разединяващото обществото начинание и по никакъв метод не „ укрепва легитимността и доверието към държавните институции “, както настояват в своите претекстове вносителите;

- отпадането на конституционното условие, претендентите за народни представители и министрите да бъдат само български жители, слага такива лица в неуместната обстановка на раздвоена или разтроена преданост към една или повече непознати държави;

- въвеждането на опцията, без никакви условия и условия, жители директно да сезират Конституционния съд с искане даден закон да бъде разгласен за противоконституционен отваря необятно вратата за разрушителна лавина от най-различни напълно безотговорни претенции, подкопаваща обикновената непоклатимост на правовия ред, учреден на закона;

- продължаването на мандата на Народно заседание по време на назначено от президента служебно държавно управление, основава директния риск Народното събрание, макар че не може да упражнява парламентарен надзор по отношение на служебния кабинет, да взема решения, директно противоречащи на ограниченията, предприемани от правителството;

- изискването президентът да назначи за длъжностен министър председател само ръководителя на Народното събрание, ръководителя на Конституционния съд или шефа на Българска народна банка основава извънредно остри спорове във връзка с техния статут и нормативни отговорности, както и за блокиране на активността на всяка от въпросните три основни държавни институции;

- премахването на условието президентът да издава укази за назначение както на ръководителите на трите съставни структури на правосъдната власт, по този начин и на други съществени държавни служби, отстранява конституционната гаранция за нужната съгласуваност и координация сред основни звена на държавната власт;

- не на последно място, вкарването на норма за „ конституционализиране “ на неразбираемия набор „ самостоятелни регулаторни и контролни органи “ поражда директния риск от несъгласия и спорове по отношение на компетенциите на държавното управление и на такива органи.

Същите разрушителни за националната страна са и предложенията на 166-те вносители на законопроекта за промени в правосъдната власт:

- премахването на Висшия правосъден съвет като сплотяващ орган на двете магистараски колегии и основаването на два напълно самостоятелни съвета – на съдии и на прокурори, е директен удар по наложителната еднопосочност на работата на съда и на прокуратурата като самостоятелни органи на правосъдната власт за отбрана на правата и законните ползи на жителите, юридическите лица и държавата;

- лишаването на основния прокурор от нужните координационни надзорни функционалности директно води до един тип „ феодализация “ на прокурорския институт в границите на обособените области на страната, изключваща нужния контрол и отчетност;

- и най-после – превръщането на прокуратурата в чисто политически орган посредством болшинство в прокурорския съвет, излъчено от Народното събрание, я трансформира в оръдие на парламентарното болшинство, а не в самостоятелен орган, защитаващ само обществения интерес.

Никак не е мъчно да се прозре къде е източникът на тази безогледна офанзива против устоите на националната страна, закрепени в Конституцията. Така да вземем за пример още през м. юни т.г. се появи обява, озаглавена „ Край новата кръгла маса предстоят още обятия сред някогашните врагове “ / “Сега “, 13 юни 2023 г./, в която замисълът, създателите, подмолният метод и „ план-програмата “ на това нападение са задоволително точно разкрити. Ето и главното в обявата: „ Христо Иванов споделяше, че е нужна нова десница – сътвори я. Че Политическа партия и Демократична България следва да се обединят – сплотиха се. Подхвърляше, че „ може и с Борисов съюз “ – стана. 

Сега приказва за мини преход на обществото – правиш каквото считаш за нужно, а народонаселението информираш на порции, тъй като вкупом не може да храносмели. “ /добавен курсив – б.а./

След което се изброяват и дилемите за осъществяване на замисъла, които по незабравим метод сега прецизно се извършват от по този начин нареченото „ конституционно “ болшинство, слепено от омразата си към демократичното начало на Конституцията и от безогледния си нагон за власт. 

Ето ги и тези задания, посочени в цитираната обява:

- да се отстранят дефицитите в политическия модел на парламентарно управление;

- на конституционно равнище да бъде преструктуриран ВСС;

- фигурата на основния прокурор да бъде напълно отстранена или оптимално лишена от йерархични зависимости;

- да се вкара директната конституционна жалба;

- да се премисли модела на служебни управления;

- да се организира поредност от промени, свързани със статута на службите;

- да се реформира партийното финансиране;

- да бъде преразгледан Изборният кодекс;

- проверка на антикорупционното законодателство;

- нов статут на регулаторите.

Днес е елементарно да се види по какъв начин носителите на „ този „ нов преход “ схващат отстраняването на „ дефицитите “ в политическия модел, „ йерархичните зависимости “ в прокуратурата, проверките в статута на службите за сигурност, на самостоятелните регулатори и така нататък – само като необмислен ремонт на съответните параметри на работеща национална страна!

С други думи – ни повече, ни по-малко – от предоговаряне на основни параметри на публичния контракт, закрепен в Конституцията на България! Както се сочи в публикацията, „ мачът “ не е просто за правосъдна промяна, а за „ публичен контракт “, за нов преход. Т.е., че към този момент живеем в напълно нова действителност, че след „ мини прехода “ действителността ще е съществено друга.

Сега Народното събрание ще гласоподава и явно ще одобри на първо четене въпросния законопроект, притежател на този подъл план. 

На 3-ти октомври т.г. водещата Конституционна комисия в продължение на пет часа изслуша съвсем единните мнения на съюзите и асоциациите на адвокати, прокурори, следователи, неправителствени организации и учени конституционалисти, отхвърлящи главните оферти в плана. В частност бе обосновано мнението, че редица от главните оферти са отвън компетентността на нормално Народно заседание и могат да бъдат обсъждани и решавани само от Велико Народно заседание.

Като изцяло разумно умозаключение, в хода на съвещанието на комисията бе препоръчано /в това число и от мен като създател на импортирано в нея Становище с такова настоятелно искане/ законопроектът да бъде върнат на неговите вносители заради очевидното му противоречие с условията на самата Конституция, както и със Закона за нормативните актове. Връщане, категорично записано в Правилника за организацията и активността на Народното събрание, когато водещата комисия установи такова противоречие. Но, несъмнено, без значение от явната поквареност на законопроекта, в края на съвещанието небрежно бе гласувано „ решение “ той да бъде препоръчан на пленарната зала да приемане на първо четене.

Но поражда въпросът – къде в цялата тази обстановка е Българската социалистическа партия? Сега Българска социалистическа партия се лимитира само с мини-декларацията „ не поддържаме “ и „ нямаме нищо общо “. И толкова!

Всъщност няма нищо чудно по отношение на това по този начин изразително безмълвие. На времето точно Българска социалистическа партия през 1991 година обезпечи с болшинството си в Седмото Велико Народно заседание приемането на Конституцията, като сплоти напъните и волята и на необятен набор народни представители от другите парламентарно показани политически сили. 

Само че този скъп опит още незабавно след приемането на Конституцията и в продължение на всичките тези години най-безотговорно бе пропиляван от поредицата изредили се управления на партията. В средите ѝ трайно се загнезди превратната теза за порочната същина на Кръглата маса, както и на признатата вследствие на нея Конституция. Като през днешния ден към този момент тази теза се префасонира в изказвания, че тогава е била призната „ първата капиталистическа конституция “, че това в действителност е чисто демократичен главен закон, а не органично комбиниране на същностни демократични и обществени правила и правила като опори на една модерна национална страна в новите световни действителности.

Резултатът – днешната липса на всякаква съответна реакция от страна на Българска социалистическа партия против сегашния незаконно необмислен поход точно против устоите на България като авторитетна национална страна, способна да отстоява своите национални ползи като член и на Европейски Съюз, и на НАТО, както и като пълноправен участник в дълбинните процеси на промяна на интернационалните политически и стопански връзки и структури. 

Не бива да има и сянка на подозрение, чия е главната отговорност за това непростимо политическо „ снишаване “ – тя е на днешното управление на партията, напълно погълнато от своя съсипващ Българска социалистическа партия курс за превръщането ѝ в треторазрядна, безвредна и комфортна за властващата десница групировка. В случая – и като безмълвен съизвършител в актуалното нападение против националната страна България с всички пагубни за днешния и утрешния ден на страната последствия!

Което обаче по никой метод не анулира задължението на всички тези, осъзнаващи разрушителната същина на трансформациите, заложени в законопроекта, допустимо най-категорично да разобличават и се опълчват на пълзящия сюжет за превръщането на България в безгласна външна страна, подвластна на непознати ползи и повели!